Проверки на позата на устройството за сигурен Remote Access

В киберсигурността проверките на позата на устройството служат за определяне дали крайното устройство отговаря на определените изисквания за сигурност, както преди, така и по време на достъпа до ресурсите на компанията. За системните администратори, управляващи дистанционни връзки, успешната автентикация е само част от решението. Всъщност, такива проверки повдигат основни въпроси за автентикация, от "Този ли е правилният потребител?" до "Достатъчно ли е надеждно това устройство, за да се свърже?", чрез условията на връзката и действителната идентичност на устройството.

Отдалечените работници могат да се удостоверят с валидни данни за вход, но да се свързват от непатчван, неуправляем или компрометиран компютър, което прави проверката на идентичността необходима, но очевидно недостатъчна. Проверките на състоянието на устройството помагат на ИТ екипите да оценят самия крайна точка и да решат дали достъпът трябва да бъде предоставен, ограничен или отказан.

Какво е проверка на позата на устройството за Remote Access?

Проверка на позата на устройството оценява състоянието на сигурността на лаптоп, работна станция или друго крайно устройство спрямо предварително зададени изисквания. Резултатът служи за определяне дали това устройство трябва да бъде разрешено да получава достъп до приложения, работни плотове или други корпоративни ресурси.

Оценката на позата може да разгледа елементи като версия на операционната система, статус на криптиране, защита на крайни точки и идентичност на устройството. Например, Microsoft описва политики за съответствие на устройствата като правила, използвани за определяне дали управляваните устройства отговарят на изискваните конфигурации, преди да се позволи статусът им на съответствие да се използва за решения за достъп.

Това е значително различно от удостоверяването на потребителя. Коректните данни удостоверяват идентичността на лицето, което се свързва. Проверка на позата оценява системата, от която тези данни се представят, и дали тя отговаря на изискванията за сигурност на организацията.

За среди с протокол за отдалечен работен плот, това разграничение е от голямо значение. Например: въпреки че е упълномощен, акаунт, свързващ се от несигурна крайна точка, е изложен на риск да разкрие отдалечени ресурси на кражба на удостоверения, зловреден софтуер или неупълномощен достъп. Нашето ръководство за оценка на сигурността на компютър, изложен чрез Remote Desktop изследва позата на крайни точки заедно с мрежовото излагане и контрола на акаунти.

Кои сигнали на устройството трябва да проверят ИТ екипите?

Не може да има единна универсална политика за поза на устройствата, която да отговаря на всички. Сигналите трябва да се избират в зависимост от ресурсите, които се защитават, управлението и собствеността на устройствата, и нивото на риск, свързано с потребителя, приложението или данните.

Състояние на операционната система и актуализации

Краен компютър, работещ с остаряла операционна система или без актуализации за сигурност, представлява по-голям риск от напълно обновена управлявана работна станция. Минималните версии на операционната система и изискванията за актуализации следователно предоставят полезни основни проверки.

Допълнително, политиките могат да бъдат адаптирани към типа достъп, необходим: по-строги за административни цели с по-висок риск, отколкото за обикновени потребители на приложения или тези, които имат достъп до едно конкретно приложение. Целта не е да се събират всички възможни атрибути на крайни точки, а да се идентифицират условия, които съществено влияят на това дали достъпът трябва да бъде доверен.

Защита на крайни точки, защитна стена и криптиране

Силните проверки на здравето на устройството ще оценят дали необходимата защита на крайни точки работи и дали са активирани контроли като подходяща конфигурация на локалната защитна стена и подходящо криптиране на диска. Платформи за откриване и реагиране на крайни точки (EDR), платформи за управление на крайни точки и подобни могат да предоставят допълнителна информация за открития на зловреден софтуер, нива на заплаха или съответствие с конфигурацията.

Тези сигнали са особено важни за лаптопи, работещи извън корпоративната мрежа. Валидното потребителско име и парола не разкриват дали защитата на крайни точки е деактивирана или дали устройството все още докладва правилно на инструментите за сигурност на организацията.

Идентичност на устройството, сертификати и статус на управлението

Освен здравето на устройството, трябва да се разгледат и допълнителни въпроси: ИТ екипите може също да трябва да установят по-точно кое устройство се свързва.

Сертификатите на устройствата, записите за регистрация, идентичността на хоста и статусът на управлението могат да помогнат за разграничаване на известните корпоративни крайни точки от неизвестни или неуправлявани компютри. В среда на "Донеси своето устройство" (BYOD) това създава важна разлика между "достатъчно здравословно" и "упълномощено": сигурен личен лаптоп не става непременно одобрен корпоративен устройството.

Кога трябва да се провери позата на устройството?

Най-очевидното време за стартиране на протокол за проверка на устройство е преди започване на достъпа. Крайната точка предоставя съответната информация, която след това се оценява спрямо изискванията, и връзката съответно се разрешава или блокира.

Въпреки това, позата може да се промени по време на дълга сесия. Следователно, за някои среди, един набор от проверки е недостатъчен. Устройство може да излезе от съответствие, защита на крайни точки може да спре или сигурностната телеметрия може да идентифицира нова заплаха. За да се смекчи този факт, че сесията потенциално може да надживее първоначално оправдания достъп, по-напредналите архитектури следователно поддържат периодична преоценка. Те могат също така да настроят решения за достъп, задействани от събития, вместо да третират успешното влизане като постоянно доказателство за доверие.

Подходящата честота зависи от риска. Административните акаунти и чувствителните приложения могат да оправдаят много по-честа валидация в сравнение с ресурсите с нисък риск. Важният принцип е, че информацията, използвана за вземане на решение за достъп, не трябва да остава доверена безкрайно, особено ако крайна точка се развива.

Какво трябва да се случи, когато устройство не премине проверка на позата?

Неуспехът не винаги трябва да води до една и съща реакция. ИТ екипите трябва предварително да решат кои неуспехи изискват незабавно блокиране и кои могат да бъдат коригирани и следователно изискват отстраняване.

Практическа политика може да:

откажете достъп при критични неизправности, като например когато липсва защита на крайни точки или ако устройство бъде установено като компрометирано;
ограничете достъпа, когато статусът на устройството е несигурен или не може да бъде проверен;
информирайте потребителя коя изискване е неуспешно;
директно насочете крайния точка чрез актуализация, поправка или отстраняване на проблеми;
записва журнали за неуспешната оценка за разследване; и
тествайте и преоценявайте устройството, преди да възстановите нормалния достъп.

Отговорът трябва да съответства на риска. Липсващият пач или остаряла версия може да оправдае корекция, докато доказателствата за активен компромис трябва да задействат процедури за изолиране и реагиране на инциденти.

TSplus Remote Support може да помогне на този етап. Техниците по поддръжка могат да използват присъствена или неприсъствена дистанционна помощ, за да отстранят и решат проблеми с крайни точки, когато е необходимо административно намесване.

Как се вписват проверките на позата на устройството с MFA и Zero Trust?

Позиция на устройството, многофакторна автентикация (MFA) и Zero Trust адресират свързани, но различни въпроси.

MFA пита дали лицето, което иска достъп, може да докаже своята идентичност чрез повече от един фактор. Позицията на устройството добавя дали крайният пункт, от който се свързват, отговаря на изискванията за сигурност. Разрешенията след това определят приложенията или системите, до които конкретната комбинация от потребител + устройство трябва да има достъп.

NIST, европейски регулации и други пионери в киберсигурността обсъждат Принципи на нулевото доверие Аутентификация на потребителя и здравето на устройството и авторизацията са отделни функции, извършвани преди установяване на нова връзка с отдалечени ресурси, понякога невидими за самите потребители.

Проверките на позата на устройството са следователно един компонент от многослойна стратегия за достъп и определено не са заместител на MFA, разрешения или защита от страна на сървъра. Продължете да четете тук за нашето покритие на Zero Trust в областта на идентичността, доверието в устройствата, минималните права и мониторинга.

Как могат ИТ екипите да приложат принципите на устройствената поза с TSplus?

Прилагане на функциите на TSplus софтуера за засилване на проверките на устройствата

Разгръщането на TSplus може да комбинира няколко контрола около решението за достъп, докато по-дълбоките проверки за съответствие на крайни точки остават с определени специализирани инструменти, проектирани да ги извършват.

TSplus Remote Access осигурява контролиран достъп на потребителите до централизирани Windows приложения и работни станции. Добавянето на TSplus 2FA укрепва удостоверяването на потребителите, като изисква парола и код за еднократна проверка, базиран на време, за поддържаните методи за свързване с TSplus Remote Access.

TSplus Advanced Security добавя още един защитен слой. Неговата функция Trusted Devices може да свързва потребителите с определени имена на устройства и да отхвърля входове от невалидни устройства. Това осигурява контрол на достъпа, осъзнат за устройствата. Други TSplus Advanced Security функциите си заслужават да бъдат проучени в периферията на управлението на устройства.

Допълнителни мерки за сигурност за прилагане

Допълнителното ниво на защита на пълен двигател за поза би било допълнително към тези. Трябва да оценя статуса на пачовете, криптирането на диска, здравето на EDR или други сигнали за съответствие на крайни точки.

Системните администратори също трябва да вземат предвид ограниченията при внедряването, когато проектират своите политики. Доверените устройства не са съвместими с HTML5 връзки, а мобилните устройства могат да представят допълнителни ограничения при идентификацията на името на хоста. Тези фактори са важни при проектирането на политики около уеб или мобилен достъп.

По-дълбоката информация за здравето на устройствата следователно може да остане отговорност на управлението на Windows, EDR, управление на крайни точки или други инструменти за съответствие. TSplus може след това да контролира как удостоверените потребители достигат до публикувани ресурси и защитава определени аспекти на сигурността, специфични за приложен сървър. Тази разделеност позволява на ИТ екипите да изграждат многослойна сигурност, без да предполагат, че идентичността, здравето на крайни точки и доставката на приложения трябва да идват от една и съща система.

Мрежова видимост, предоставена от софтуера за мониторинг на TSplus

TSplus Server Monitoring добавя видимост от страна на инфраструктурата, като проследява производителността на сървъри, приложения и активността на потребителите. Той не извършва оценка на състоянието на клиентските устройства, но може да допълни контрола на достъпа с оперативен мониторинг, след като отдалечените натоварвания са активни. Нашата документация и нашето ръководство за софтуер за мониторинг на отдалечен работен плот и видимост на сесиите предоставете допълнителни подробности. Също така, IP наблюдението (и блокирането), извършвано от TSplus Advanced Security, допълва тази видимост и защита.

Практически контролен списък за позата на устройството за системни администратори

Политика за поза, започваща с малък брой проверки, които администраторите могат последователно да прилагат, със сигурност ще бъде по-лесна за управление. За Windows-ориентирана среда за отдалечен достъп, обмислете следните въпроси:

Работи ли крайното устройство с поддържана и адекватно обновена операционна система?
Активен ли е необходимият антивирус, EDR или друга необходима защита на крайни точки?
Настроени ли са основните настройки на защитната стена и криптирането в съответствие с политиката на компанията?
Записано ли е крайното устройство като разпознато или управлявано устройство?
Има ли крайното устройство приемливо състояние на съответствие или заплаха?
Потребителят ли е защитен от подходящи контролни механизми за удостоверяване?

Точният праг трябва отразява чувствителността на ресурса и да варират в последствие. Административните сесии обикновено трябва да отговарят на по-строги изисквания от обикновения достъп до едно публикувано бизнес приложение.

Внедрете доверие в устройството във всяко решение за Remote Access

Сигурността на отдалечения достъп не трябва да спира, когато паролата бъде приета. Проверките на състоянието на устройството предоставят информация за състоянието на крайния елемент и идентичността, която е съществена за решението за достъп, помагайки на системните администратори да различават легитимните удостоверения от източник на свързване, който всъщност е безопасен за доверие, от потенциален риск за сигурността.

TSplus Remote Access, Advanced Security и 2FA могат да бъдат част от тази многослойна архитектура, предоставяйки няколко от контролните механизми за достъп и идентичност около това решение. Междувременно инструментите за управление на крайни устройства и сигурност предоставят по-дълбоки сигнали за здравето на устройствата и съответствието, когато е необходимо.

Крайният резултат е изцяло по-защитен модел на решение, в който ИТ екипът може да оценява потребителите, устройствата и ресурсите съвместно и в зависимост от реалния им риск, не само веднъж, а на редовна основа.